Изтриваш ме от паметта си,
затваряш чекмеджето - щрак!
Килерите си пълниш
със боклуци като мен...
След края на театъра
присвиваш очи и се ровиш
за спомени с бурени и цветя.
Накъде без тях.
Вървиш ръка за ръка
с глупостта си
в невинен слънчев ден.
Бурята те крие в светлините си
и ярко блестиш
на фона на черното бъдеще.