Слабост в разтворима форма
със малка лъжичка бъркаш чая си
и изпиваш с блаженство.
Притъпяващи мисли обсебват
очите ти,
не излизат думи от тази лудост.
Плашиш със самовглъбението си.

В дървото до къщата
качен съм отгоре.
Ще гледам как птиците
мътят яйцата си
с търпение,
за да оценя
топлината на утробата.

Ключът на лампата
ще ти разкрие онези истини,
които свенливостта
крие под завивките.
От сивото на очите й
може да вземеш всичкия цвят
за чернобелите си мисли.
Дори ще ти остане малко
за развлечение.

Нежно се стапят един във друг езиците,
та тогава се ражда мълвата (измамна),
че това е израз на любовта.

То е като рибите
и се плъзга,
докато е още влажно,
но стоплиш ли го
под слънцето,
ще нахраниш егоизма си.