Цветното в чернобял свят умира,
примирено изблъскано от смътни желания.
Разчленените болни тела
се изправят срешу лечителите.
Бързо пропадат, изтощени,
в дупките си отредени.
Болката живее там, където
волята опитва със марли и йод
да съживи тялото;
където волята умира, задушена
от миризмата на гниенето си.
Водата е мръсна и дъждът отровен
и няма с какво да се изкъпе
проклятието.