Обичам лилавите стени
на болничната стая.
Тук съм сама, далеч от вас, Стада.
Дали е лудост
да си говориш със стените
само защото те не го приемат.
Аз си имам шума на блъскащите се
в стените глави
от съседните "клетки"
и понякога, но нека никой
от вас не разгласява това,
през пролуките и дупките
изтича кръвта
и промитите мозъци
стават петна
на огромен пейзаж.
Мона Лиза ще се смее
в очите ви,
ако види лицата ви,
когато отваряте усти в учудване.
Но разширените зеници
не биха ви спасили
от ада на осъзнаването.
А то е забраненото блаженство.