Така е хубаво да си сюблимен,
духовит, упорит, самотник, творец,
призован, търсен, желан,
отчаян, възвърнат и върнат.
Приятно е да живееш в странен,
объркан, луд, буден, неуморим
от глупост свят
и да изтъкваш, отваряш врати на млади дами,
затваряш прозорци под носа на зажаднели господа,
да си дете и да родиш такова
и когато се налага да си с другите
и когато не се - да гледаш себе си
в огледалото и да драскаш, рисуваш,
а накрая да лепиш плакати с истините
по стълбовете,
да ги вреш в лицето на чужденеца
и да се усмихваш лъжовно.
Така е хубаво да си отражение в мислите,
да си чаровен, вечен, нестихващ, буреносен,
да предвещаваш и предпазваш,
да носиш и отнемаш.
Ужасно е, че могат само да те помнят смътно,
да те усещат силно и да те гонят стремглаво
на хоризонта.