Обувки

На връщане си отива
обувката ти, придружена от другата.
Тяло без ръце,
които да обвият,
слиза по стълбите,
защото си отива.
Колите блъскат разсеяни умове.
там няма стълби,
асфалт без завои
и с напиращи пешеходци.
Обувките си отиват,
притиснати на пода на таксито.
Ако го нямаше шума наоколо,
този излишния,
щеше да долови ухото
от тялото
смазването на песъчинките.
По асфалта.
От гумите.
Нали? - пояснение.
Без облекчение.
С памук
е попито
желанието.
Свършека на света
тръгва от заминаването.
Отправна точка.
С много оси и системи
за оценяване.
Притискане
до стени
и от ограничения.
Принуда.
А къде е разликата
между това да желаеш
и да си длъжен?