В бели пролуки на черни стени
груби ръце с криви пръсти
опипват влажна мазилка -
така рови и лекарят
в мъртво тяло.
Хора в чакални
на болници, автогари и зали
на ръба на нервността си
потропват с крак
и на другия край на града
пада стена
от ударите им.
Пробиват недрата
на тази черна пръст,
в която децата играят,
с която се прибират вечер
наедно с дрехите си
и ги смъмрят
или бият,
или милват.
Наливат камъни в земята,
за да стъпват всички
на сигурна "почва"
и е толкова тъжно,
че от калта ни дели стената.
Няма коментари:
Публикуване на коментар