боязливо падение в мрачна самотна дупка
се бори със повика за навън, за откритост
и в кърви и пот загиват милиарди
незащитени нервни клетки.
от цялата тази бъркотия
ще се роди ли щастие във оранжерия,
за да бъде пазено
или ще пораснат бурени,
заплашвани от бурите.

облаци пробиват си пътища през слънчевия дом на изгрева, облаци с бури заглушават ушите и светът се превръща в екран драматичен със безгласни сълзи, с притиснат между зъбите смях, с прикрито удоволствие дори от малките жестове и неприязън към липсата на любимото.

ще ви изгоня отвън, гласове, разправяйте се пред вратата ми, и моля, не вдигайте шум, защото със щурм ще поваля всяка ваша физическа борба и ще я превърна във възмездие и храна на небесните твари. (дали вечер във тъмното обикалят призраците на прародителите ни?)