боде ми апатията
чудно избистрена
макар и от кални води,
замъглени спомени,
мътилка от кафе,
в което виждам бъдещо безсъние.
занапред ще бъде все така
ако не бъде,
нека споминем се
в разкаяния,
нека цедим болката
и я пием
и мачкаме
честолюбието.