четвъртък, 20 май 2010 г.
всъщност им харесва да изпитват болка, да се самонараняват, да изпадат в депресивни състояния, защото така имат оправдание, имат причина да не продължават, а да се закотвят на едно място, защото пътят напред е изпълнен с наистина непреодолими препятствия и защото може би стоенето на едно място ги връща назад, много далеч в детството, където е започнала всяка травма и тръгнат ли оттам ще оберат бурените, които и до днес покълват в сърцата им, за да са ясни пътеките, по които са вървели и да е леко..уж да е леко. Всяко закотвяне е опит за промяна на възприемането на досегашните преживявани Всяко спиране е един такъв добър повод да натиснат спусъка и да се самоизстрелят в близкото бъдеще с надежда. А дали я има или е само виновно самоубеждаване от страх? Да, те обичат да стоят на едно място, за да съберат сили за изстрела.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар