скучновато е, някак апатично кръговъртене в познатото, в ежедневното и няма какво да те откъсне, няма я тръпката да се събудиш сутрин и да си кажеш наум "ех, какво ли хубаво нещо ще ме сполети днес". не ми се мисли за преди, преди си е преди, нека си стои там и да вехне с мъдростите си. къде ми е "после-то", за да знам какви да ги върша днес, за да ми се получи то. някак си безсмислена ми е картинката - трябват хора, обгради се с хора (повтарят гласовете-съветници).. хора, къде сте?