неделя, 30 май 2010 г.

не търся да раздухвам пепел от угаснал огън,
да будя онемели от очакване изгубени души,
това, що беше за урок, дъжд го напръска -
изми го и го смеси с калния поток.
във бледорозовите залези със липсващи дъги
да се роди причина за очакване на утрото,
във пълнолунните ми охладнели нощи
да има как очи в очи
да се преборя с тъмното
с надежда от кибрита на преминаващ странник
за малката кибритопродавачка

Няма коментари:

Публикуване на коментар