времето ми е безумно грозно и отчаяно, времето ми е самотно отминаващо край мен, през мен, но не остава, времето ми дава временно спокойствие, но най-често носи бури, а другите във времето и времето ми с другите и другото ми време и тяхното и оБщото са неделими. Абоче сравниш ли ги с моето са все по-будни и любопитни, а моето е скучно и храня се със времето на другите и с техните времетраения в моя миг и изяждам всеки образ, попивам всяка дума, а после ме питат - "как помниш това". Защото тяхното време става мое.