неделя, 27 юни 2010 г.

и хапките, непреглътнатите,
все тъй засядат ми във гърлото,
давят ме във недоразумения,
затворените звуци не се чуват.

**
Чудовищно е как един Бог е способен да отнеме надеждата на тези, които вече са изгубили връзката си със света, и то само от плитък морал за човечност. Цедката на разбиранията прекалено много се разпори и някои биха го разбрали погрешно, раздавайки неточна справедливост. Ако обаче това мислене се разпространи, никой никого няма да успее да спре в опитите да останат само избраните. Наистина ще се самоунищожим...

Няма коментари:

Публикуване на коментар