подтискането води до униние,
пределно ясна съм сама по себе си
пред себе си.
безкрайно дълго е пътуването за натам
и хубавото е, че има избор
за спиране в крайпътната канавка,
че имам две ръце да изкопая дупка и да се скрия
или да сложа табела СТОП
или да си построя ограда с бодлива тел
и никой никога да не пристъпи там.
въвв глупавия маскарад с пропаднали,
издигналри се и застинали
умрели отвътре хора
ще се присъединя като невидимо,
неискано отражение
и стъпките на музиката ще ми намомнят,
че има смисъл,
но само още малко..