хвърлен камък, казана дума,
докато носиш бремето,
неизносено дете,
отрова във вените,
тече и се плъзга убийствена мисъл,
разгаря се огън във подтик за спасение,
в побутване от външни безизразни,
нищо-не-раз-би-ра-щи размазани,
изкуствени, непознати хо-ра!
говорят за промяна, бълват безспирно,
неуморно молят за крачка напред,
никой не обича да гледа друг в блатото
и те са щастливи, когато приемат
ролята на спасители
и когато им поникне нарцистичен ореол
от самодоволство.
не е за нас славата, а за тях,
пък звездния наш миг ще е
на собствените ни погребения,
тогава всички ще плачат за нас
и ще ни отрупват с цветя.
дано сме успели да ги победим поне тогава.