Зачертани пасажи в ученически тетрадки и толкова, толкова много демони. Преследват те и се изписват едно след друго, понеже толкова дълго си ги крил. Но не е заради това, че светът трябва да ги види, нито че вече не ти е комфортно помежду им. Тясно им е. А ти се събираш с нея и ги споделяш - разделяш демоните си и вече не са само в твоето тяло. Обладаваш я, така си мислиш. Всъщност й подаряваш злото си, за да има за какво да си говорите.