Обичам да лежа върху изгнили кости и да слушам историите на червеите за това какво е било тялото ви преди, мъртви, проядени тела.

Ще те търся в буренаците и между плевелите.
Напаст си и се самоизяждаш в свободното си време.
Те обичат да ти намират работа,
за да се върти колелото.
Егоист си и искаш да се самоунищожиш.
Преподаваш уроци по смърт в час по биология.

Само вятърът остана да разнася звуците на линейки,
докато светът си отива под ударите на метеори от болка.

Казах ти, боядисай стената си, личат си следите от ноктите ти
от дните, когато се опитваше да избягаш от квадратната стая.
Защо си накачил картини с бръснарски ножчета върху клоните на дърветата?

Следиш ми мисълта или чакаш удобен момент,
когато няма да усещам как ме докосваш
с пропитите си с ярост очи и изкормваш сърцето ми,
носиш го кървящо на олтара и го пробождаш с иглите си,
а аз се гърча една минута на пода и пренасям образи в главата ти,
за да остане моята празна и по-лесно да преминавам
между дърветата.