Пипам във тъмното черни образи,
дрехи от кожа,
бъркам в олющени рани
и мажа с кръвта челата на децата си.

Отсреща те викат, потропват по стената,
търсят присъствието на тялото ти.
Чекмедже пълно с хартийки,
тяло, набучено с топлийки.
Всяко бодване е рана в душата
за нищо неструващото ти тяло,
простряно на показа на субектите
от улицата,
продадено днес за 10, утре за 1000.
У вас няма огледала, няма прозорци.
"Ще ми се да съм немарлива" -
повтаряш си в кошмарите си,
чудейки се на кой да дадеш по-висока оценка
по скалата на ужаса -
дали реалността или съня.