Потъваш с лебедите във реката,
потъваш с перата на лебедите,
съзираш малките рибки в реката,
виждаш зловещата въдица
в хриптящите им, поемащи въздух
усти...
Елементарно е да се заблудиш.
Всяка зависимост води до опасности,
щом й се налага да е вечна необходимост.
Залязваш със слънцето зад хълма,
отнемаш на съществата светлината.
Изгряваш с луната сред звездите,
омайваш се от мечти и звезден прах,
захаросваш се с всяка лъжичка.
Летиш и все неподвижно стоиш на небосвода.
Кърпички попиват капките от млечния път
капнали в брадата ти.
Ти си старец или млад,
или вечен или млад.
Оставаш невидим,
там където никой не гледа оставаш...
Там, откъдето всички си тръгват
засяваш скръбта си,
чакаш да поникнат платната ти,
да отплуваш
и да се давиш със лебеди.