сряда, 29 юли 2009 г.

Отслабнали, кльощави хора
донесоха в завода
костите на Вапцаров,
изсипаха ги пред учудените погледи
и викнаха "Сглобете го,
умираме от глад".

Имаме нужда от нови възгледи,
от нови прозорци,
от нов дом под небето,
от ново небе,
защото е мръсно небето,
гледката еднаква,
а възгледите са на дядо.
(Тропна с бастуна си и светът се заклатушка.
Сеизмолозите казаха, че е земетресение.
Баба ми в потрес сочеше с пръст нагоре
и се понесе натам.)

Изплакни голотата си във влажния ми поглед
и ще направя така, че всяка машина
във мен, която задвижва копнежите,
да заработи на пълна пара.
Пуф Пуф - старият локомотив забоботи
и ме отнесе далеч,
пък ти си стой на гарата и махай с кърпичка.
Мен ще ме направят на железни стърготини.
Тогава ме потърси с магнита си.

Няма коментари:

Публикуване на коментар