Разкъсани книги на купчинки стесняват пространството ти на живот под формата на разни затворени фигури, като в лабиринт, без излизане, с обрасъл вход.Сглоби си различните букви "пвсчскт т мн н стрв". Силно. Раз-два-три маршова стъпка и спънка пред тези като теб със същите униформи за загубената ти кауза по булеварда на малкия град. Колкото е малка земята ти. Няма никой под теб, освен заровените живи, но пък те не се будят от почестите на теб и тези като теб, понеже да умреш за чест за тях не е било най-почетното нещо.
Жени с бели цветя в ръцете и черно сърце в гърдите и деца сираци заради окаяното, просяшко съзнание на пълните хазни и ненаситните стомаси.
В седемте смъртни гряха всеки ще изкъпе тялото си.
В очите ти с зеници искреност ще се давят думите на проклятието.
Ти все така не си виновен.
Асфалтирани пътища или прикрити мъртви тела на войници.
С какво право застана зад тялото, поемащо заразата на огъня.