вторник, 21 юли 2009 г.

Удавниците не се фващат за сламка,
не, жестоко се лъжете,
те гонят вълната,
която да ги повлече в дълбините.
Понеже никой друг
не се осмели да навлезе в техните.

Защо да се страхуваш да разрушиш гнездо,
когато по този начин ще го опознаеш?
Защото ще убиеш птичките,
докато са още немощни,
а те така искат да летят нагоре.
И тупнаха в прахта и сърчицата им се стопиха.
Пръснаха се.

Отвор и след отвора тъмното
за да нахрани любопитството ти.

Нескончаема е преждата, от която ще си плетеш пуловери през зимата, понеже казват, че самотниците усещат осезаемо студа.

Врата и две истории под прозореца,
изслушани песни и подхвърлени усмивки.

Поети си играят с възлите на раздраните си сърца.
Но пак биват разкъсани.

Няма коментари:

Публикуване на коментар