четвъртък, 16 юли 2009 г.

Две мехурчета излязоха от разпенената вода на пералнята. Щеше им се да се реят сред кислорода отсреща, но се спукаха в стъклото.
Бравата на вратата досега не е поддавала. Не мога да затворя входа към теб.
"Измама, измама" - викаха осите и самоубийствено се блъскаха в почистения прозорец.
Преместването от едно място на друго ти осигурява по-дълбок сън, ако го свързваш със сигурност.
На нея така й се искаше да има ютия, за да изглади (чаршафите) и най-малкото ръбче на непостоянството му. Най-простото действие след промяната щеше да е отсядането в крайчеца на идеалния й свят, където вече нямаше нищо за ремонтиране.
Всъщност от всичко стана ясно, че няма измъкване.

Няма коментари:

Публикуване на коментар