Дори да сложа днес корона в увехналите ти коси, те все така ще си останат кървави от злото. Лицето ти проядено от червеи прозира и двете очни кухини се взират. Не ща да си представям красотата, защото е покълнало върху й грозно и клоните си спуска черни, а кокалестите ти пръсти ги обхващат като последната надежда. Дори да искам да погаля кожата, не мога, защото е разложената плът на някогашната невинност. Ако запаля свещ тя би се разплатяла и огнени езици ще плъзнат по закоравелите пороци - свещта ми ще угасне, понеже днес е свята както вчера беше ти. Но ще гориш. Изпоиздрани колене разкриват как си лазила, плътта ти е изтъркана.