вторник, 21 юли 2009 г.

Демони тичат по арената, скачат, усмихват се злобно.
Защо са червени очите ти?
- От недоспиване.
Очите ти.

Аз бях родена в друг свят без време и пространство, но не ми хареса и се върнах под похлупака си, свариха ме и си облизаха пръстите. Сега съм помляна.

Острите зъби подсказват трагедия, примесена с мазохистично удоволствие.

- Почакай, не е ли това, което желаех от малък, да бъда затворен и да се боря, за да изляза и да си отмъстя.

Той желае да се върнеш,
провиква се в тъмното,
а ти се криеш -
в сенките на лампите.
Отражението ти в локвите
от сълзите му -
мислиш ли, че не те вижда.

Спокойно, то ще живее.
Той хвана птичката, откъсна перцето й,
най-красивото,
и го закичи в косата й.
Тя свенливо се усмихна и го прибра в джоба си.
Години след това,
докато разгръщаше овехтяла книга,
намери перото,
усмихна се
и го изяде,
за да няма спомен.

Няма коментари:

Публикуване на коментар