Пристрастено е
всичко за мен
и пристрастна е
публиката
от театъра
с балетни стъпки
и оперно пеене.
Объркан сценарий,
скалъпен от изпаднали листи
и откраднати
писателски дарби.
Научих се да свиря
на пиано,
когато се наметнах
с топлите ти дрехи.
А то стоеше до камината
полуизгоряло
със вдлъбнати клавиши
от опита ти
и яростта ти.
Към мен.
Научих балет,
когато се наложи
да стъпвам на пръсти
край теб,
за да останеш спокоен,
докато рониш ноти
като мухлясали трохи
и те се препичаха от огъня.
Научих се на театър,
защото се нуждаех
от творческото ти одобрение,
а ти пък не ме разбра
и ме тресна на сцената
да се излагам.
Аз вече не живея у вас,
а пребивавам на дъсчения под
пред седалките
и вече не свиря на пиано,
защото няма импровизации
и е нагласено.
Останаха ми само стъпките,
които не се научих
да извървявам към теб,
а също и музиката,
кънти с пискливия си пукот
на огън от камина
в ушите ме.
Шумът боли
и ходилата са изтъркани.
Няма коментари:
Публикуване на коментар