А защо не?

Защо ни е да се доказваме в този свят на неравности, където всяка по-стръмна улица ти отнема част от здравината на обувките? И защо топлината на камината ни у полезна само докато пропукват дърветата в нея и как така някои хора се топлят само от разсипващата се пепел? Защо все си оправяме косите, когато вятърът със своеволието си скрива от погледа ни прохождащото дете в парка? Къде бяга търпението ни щом нервно тропаме с крак, за да дадем на някой това, което стотици пред нас искат да му дадат? Защо все негодуваме, че не све единствени в сърцето, в леглото, в усамотението на големия град? Защо по стъпалата ни протича ток, вместо да текат капки от росата на високоизбуялата трева? Защо пропъждаме животното, което ни гледа със жален поглед, вместо да го помилваме? ЗАщо се хващаме за ръце, след като ги пускаме след време, обругани от поведението и състарени от промените? Какво се случва със чувствата ни, когато изстинат след дълго горене? Защо сме готови да забравим или не сме готови да си спомним най-малката подробност от очертанията на човека, лежал в прегръдките ни? Защо обратно си ги припомняме постоянно като цветето, което преполивахме и то увяхна?