Част от...

Намръзналия младеж хвърли няколко поизсъхнали, дори чупливи при допир, пръчки и огънят лумна по-силно.
- Докога ще стоим тук - попита той смутено спътника си.
Но човекът от другата страна на огъня не му отговори. Нашарените му клепачи се надигнаха, големите кафеви очи погледнаха изтощеното лице на момчето и измършавялото му тяло. Посочи с пръст небето.
"Какво да видя, какво има там?"
Възмущението, негодуванието бяха отстъпили място на отчаянието пред този боядисан странен човек, който младия мъж откри и взе за свой другар с надеждата да бъде изведен от него от тази проклета, тъмна гора. Но уви, вече мина месец, а те само кладяха огньове на различни места и дори на петнайстия ден младежът осъзна, че се въртят в кръг, когато намери едно от старите, отдавна загаснали огнища.
Боядисаният се изправи, разпери ръце встрани и от устата му излязоха нечувани, нечленоразделни звуци. Наподобяваха на ранен в крака елен, който не може да бъде спасен и ще стане жертва на лешояди или други хищници в това неприветливо, опасно и изолирано кътче.
"Гора, колко може да бъде дълга, голяма, широка, просторна една гора? Колко ми липсват те..."
Младежът се облегна назад и се зави с окъсано одеяло, на места зацапано с петна кръв, големи и вече придобили кафеникав цвят, октрояващи се на белезникавооранжевото одеяло. Погледна звездите. За пореден път преброи тези над него, докато тялото му се унасше в сън, готово да си отпочине след дългите няколко километра лутания. Едва днес в унеса си той се зададе наум въпроса " А дали той иска да изляза от тази гора или ме води някъде? И какво ще се случи ако опасенията ми са верни и все пак стигнем дотам - ще бъда изяден от стадо канибали или още по-лошо - няма съвсем да ме пуснат да си ида?".
Колкото и мисли да пропускаха, сънят ги прогони в една необятна морска шир, която той сънува от самото начало на изгубването си в гората, а именно как плава с дървена лодка край едно пристанище и все стига до една и съща къща. Ароматът на пяна за бръснене и шумът от телевизора във всекидневната на къщата му показваха двама души - стара жена, неспособна да се надигне от инвалидния си стол и определено по-млад мъж, който се бръснеше в банята. Стипчивия вкус на погълнатата пяна и размазания таван се въртяха в кръг пред очите му. Накрая винаги се събуждаше с пеенето на неизвестна нему птица, която сякаш неизменно ги следваше по пушека от накладените огньове. Или може би тя беше отговорът на загадката и го шепнеше с песента си, извисяваше високо тонове и пак замлъкваше.