Денонощия

Чашата вече беше счупена,
когато те допусках до себе си.
Ти раздели преживяванията ми
на ден и нощ,
сън без теб и ден без нощ
в легло без чаршафи и балдахин
беше немислимо
за моите възприятия.
Така наречената моя слабост
ти носеше в портфейла си -
три имена, до скоро неизвестни ми.
Успяваше да ме хвърлиш на клоните
на различни дървета
и бях убедена,
че ще чакаш да сляза,
за да ми помогнеш
с топлината на ръцете си
да съм майка
на семената от шишарките.
Така и не ме заболя
от опитите ти
да говориш за звездите,
все едно си бил роден
на онази там, която свети
така ярко над върветата
в съседната гора
и ни очертава силуети в тъмното,
докато сенките ни се надбягват
с тишината на незаспиващия град.