Перде

Залепям ръка за гледката и върховете на боровете от гората бодат пръстите ми в илюзорния самолет, чийто люк е затворен вляво от мен. Изцапано и пожълтяло е прозрачното покривало отговарящо на разстоянията оттук до сърцето на гората. За да те защитя от тъмнината ти отнех фенера, за да свикнат очите ти със звуците и да проглеждат за опасностите само по шумоленето. Дори да съхраниш това умение и да ти стане навик уверен ли си, че трябва да ми повярваш и да тръгнеш само с удвоената от мен твоя надежда? ... Размествам нишките в иначе правилно зашитото покривало и сферата се обръща на 180 градуса, за да видя другата страна на луната. Вятърът подухва и подсказва, че току що си свърнал в съседната пътечка, за да излезеш на светло. Там, на разстлания наскоро асфалт, ставаш изкупителна жертва на прилепите, излезли, след като изкривената луна хвърля тъмнина и убива уличните лампи миг преди да паднеш мъртъв в обятията на въображението ми.