Някога, някъде

Градът си има своя аромат
и аз бих могла да го вдишвам вечно,
ако не съумея да сляза от гледката,
която насълзява очите ми.

Не съм затваряла прозореца си
и ти си виновен,
че не ме накара пръв
да го отворя заради теб.

Зад сините ти очи
досущ като моите
и не съвсем
заради това,
което крият...
там ще вървя
с устните си
и ще захапя ухото ти,
докато не облегнеш глава
на рамото ми
и не ми кажеш:
Хайде да тръгваме.

Спя,почти спя,
почти съм будна,
но едва ли
ще сънувам нещо
тази вечер.
Нервно изтощение,
страх и презрение
към себе си
и обич,
такива ми ти нужди
в топлата завивка
на юлската вечер.

Под черната сянка
приятелско рамо
и спомени
белезникави,
може би капят
като очакван дъжд
и образуват дъгите
на 2009-тата година.
Но е далече
и е неспособна,
неучтива и груба.
Болят я очите
тази бъдеща година,
треперят зениците й
пред моите думи.
Скоро ще трият
остатъците ми по стените
и ще се чудят
къде ми е бил ума,
че да не изляза оттук.

Ще ми се белината
да изгаряше раните,
бих плувала в нея
и бих пила на жадни глътки,
а кръвта ми ще потече
по разложените,
разтворени тръбички
за жизненоважни процеси.
Присмивам се
на учудването ти.

Ще те прегърна,
докато отчаяно търсиш вратата
и ще опаря врата ти
със зъби и устни,
за да те питат после
къде си бил
и какви си ги вършил.

От моята политура
заздравяват рани
от стъкла
по време на заря.
И кърпичките ти са пълни
с толкова внимание,
че чак не ми се иска
кръвта да спира.

Светулки се гонят
под светлината,
пияните скитници пеят
и чупят бутилки
в земята,
напоена със стъпките ни
и с алкохол.

Ще те хвана за ръката,
не, няма.
Ще те хвана -
о, какво колебание
за привидно просто занимание.

Как можеш да ме гледаш
така втренчено,
докато аз се оглеждам
навсякъде встрани
и за секунда две
към теб.

Аз почнах да докосвам
и отприщих нежността
на лятната ти целувка.

Стопли ми ръцете,
гушни ме.
Така.
А сега ме остави
да полежа в скута ти.
Аз имам нужда
от топлината
на пръстите ти.

Бягам по изпочупени стъпала
и ти вървиш зад мен,
а аз пиша вече
в бъдеще време
и си измислям погледите ти
и чувствата ти.
Ще го правя и занапред.

Пази ме от мечките,
те са топли,
но не ги познавам.
Не познавам и теб.
Ти не ме опази от себе си.

Върни часовника назад
и лудите ми детски мисли,
върни прибързаността ми
и ме остави на прозореца.
До днес.