Скърцам

Светлина,
от три открехнати прозореца
с пет телевизора
или обратно -
пет прозореца
с три телевизора,
монитора
или настолни лампи.
Източник на светлина
в нощта
на уличните лампи и
и липсата на приказка
за костенурки.
Въргаляме се с теб в леглото ми
без чаршафи, голи и неопитомени,
след поредното всмукване
на цигарения дим
се гушкаме.
Не много дълго така стоим,
препарирани за допир.
От друг квартал си
и пръстите ти са покварени
и набръчкани
и все пак имат меко на върха си.
Защо ми дърпаш устните,
те не са за теб,
защото са женски
и няма да ти отиват, нали?
Гъделът във всяка твоя сгъвка
е неспирната ми агресия
към една твар от преди...но..
забрави.
Време е да запалим,
не огъня,
защото него го няма,
но да пораздухаме въглените.
Остарели сме, отдавна
и предпочитаме да допушваме цигарите си
на прозореца
и да зяпаме комунистическото ежедневие
в панелките
и простирите, пълни с дрехи -
защото сме глуповати- ми шепнеш на ухото,
докато ми отместваш косата.
Ще се върнем отново в леглото,
за да поскърцаме малко с пружините
на старата ми хазяйка,
та нека после ми иска обезщетение,
нека ме гледа с презрение и завист.
Реката ми се отваря за теб
и пак ще бъдеш извор
между цигарения дим...
оп - димящ облак,
залепил се е за тавана
и ни наблюдава любопитно.
Опитай се, опитай се да ме почувстваш
не само със ръцете си.