З март или как се разочаровам за пореден път
нямаше организация, нямаше затворени пътища като предния път. Само две двойки, вървящи с мен към Царевец и цели тълпи хора, които после се блъскаха, за да се приберат. Едно тягостно чувство от лятото, когато бях с Мирена, Тошко и четиримата им приятели. Разбирателство отвъд границите на разбираното от мен, липсата на онова чувство, което те провокира да споделяш, да спориш - няма го. Аз в едно затворено помещение със маса пред мен и ям остатъци. Къде отиде трети март в цялата тази история и въобще къде ще е оттук нататък?Къде е оптимизма ми?
Няма коментари:
Публикуване на коментар