Реката и хората

Животът ти преминава в търсене. Търсиш хора, които ще оставят траен спомен у теб, търсиш хора, които ще те поучат, търсиш хора, за да разнообразиш скучния си ден, търсиш хора, за да общуваш, търсиш хора, с които да работиш, търсиш хора, с които да се забавляваш, търсиш хора, които не познаваш, търсиш интересни и интригуващи хора, търсиш обикновени хора, хора като теб. Намираш... Намираш хора, които оставят болезнени следи в съзнанието ти, намираш хора, които те поучават и се месят в живота ти тъкмо когато най-малко имаш нужда от лицемерието им, намираш хора, които са скучни и остарели, намираш хора, с които не можеш да си кажеш и две приказки, намираш хора, които търсят печалба и не се отдават на работата си, намираш хора, които те отегчават, намираш хора, които до болка са ти познати, защото всеки ден срещаш едни и същи лица по улицата, намираш еднакви и безлични хора, намираш стереотипи у всеки. Еднакви дрехи, еднакви лица с изтормозени физиономии, окаляни от пошлостта, разкривени, грозни, съсухрени, влачещи се, водещи се по някоя подхвърлена дума, по някой излъчен клип, по еднаквата мода. Хора не обикновени, а отчаяни. Те не изчезват, те се множат. Безпределно, безспирно, неимоверно се увеличават. Повличат реки от тълпи след себе си. А ти - усмихвам се, че стоиш на брега и наблюдаваш всичката тази сган, усмихвам се, че се обръщаш и ме виждаш, усмихвам се, когато ме хващаш за ръката и ме повеждаш далеч от реката, далеч през гората, сред дърветата, сред поляните и още неувехналите, истински цветя.