Ще те надраскам със моливите си детски.
Ще те направя целият от щрихи,
за да не се познаеш.
Когато се погледнеш в отледалото
ще се изчерпиш.
От очите ти ще стърчат хоризонтални линии
и ще се забождат в овалите зад гърба ти.
Ръцете ти ще са лъчите,
които трябва да са в точките ни на пресичане.
Когато огледалото се умори да те използва,
за да подхранва гордостта си
ще изхвърчи от подсъзнанието ти
и ще спре съня ти.
А орбитите и овалите
ще станат прости кръгове.
...........
Лакирам се в черно
заличавам бели спомени.
Отварям прозореца
задушавам мръсния въздух в ъгъла.
Забравям за стола,
покривам го с дрехи за съхнене.
Отварям ръце за покоя -
заблуда в поредното търсене.
Стените са бели
и под вратата се прокрадва
грозната
отвратителна
дразнеща
светлина.
Фактите са все така сухи,
докато не ги украся с метафори-
Искам да разказвам за това след години,
когато пеперудите ще са от пластмаса и с батерии.
Свобода.
Няма коментари:
Публикуване на коментар