Жената лежи до мен. Отново тази усмивка, по дяволите, не мога да спра да гледам усмивката й. Слязохме на моята гара. Отидохме заедно до дома ми. Затварянето на вратата беше последния шум от външния свят, който чух. Устните ми, долепени за нейната усмивка, ме откъснаха като цветето от полето, което след това мигновено бива потопено във вода. Какво ли щеше да стане с мен после? Мисля, че не съм си задавал този въпрос.Улових усмивката й и я преглътнах.
Съвършеното усещане за ненарушимо спокойствие, което обича да витае във въздуха след една такава нощ, изпълнена с кражби и размени на положителни емоции, отново се беше възродило тази сутрин. Въздухът в стаята беше леко застоял, понеже никой от нас двамата не бе решил да се откъсне от топлината на завивките, примесена с топлината от допира на телата ни. Нямаше да го усетя, ако не бях излязъл от стаята, за да посетя тоалетната и не се бях върнал в хранилището на леглото си. Жената, с която се прибрах снощи, сега спеше толкова тихо, че само гърдите й се повдигаха, като че ли насилвани от непозната сила. Дишаше прекалено плитко за жена на нейната възраст, или поне за възрастта, на която предполагах, че е. Ако нещо не беше наред, тя ще ми каже в една от следващите нощи или в ден, когато слънцето прекалено силно свети, за да свали погледа ми от този огненочервен кръг в небето и да го насочи – погледа – два метра под земята. Именно това щеше да се случи, но аз още не го знаех, дори и не го предполагах. Абсурдността на ситуациите, в които попадам, ме е докарвала до безсънни нощи, взирайки се в белия таван, докато крушката е угасена и тавана е толкова бял, колкото може да бъде светулка през деня. Ситуацията, чието начало поставихме с плиткодишащата жена на леглото ми, ме прегръщаше изцяло и впиваше пипала в плановете ми за още такива сутрини. Съзнанието ми, жадно за откъсване от монотонността на потракването на влака, украсяваше картините, в които двамата с нея излизахме на вечеря в евтин ресторант (понеже нямах пари за скъп), как я държа за ръката и й говоря мили думи (които научих през годините и за които знаех или може би предполагах, защото не ми се беше случвало досега да използвам, с които думи една жена би могла или уплашено да дръпне пръстите от топлата ми длан или поривисто да вкопчи ръце в моите), как се прибираме след това и прекарваме още една вечер, след която въздухът натежава, а мирисът на женско присъствие се пропива в стените на стаята и на умът ми, понеже стаята и умът ми вече са станали едно цяло и добре, че е подът, да ги крепи да не избягат един от друг, и таванът, за да разсейва съмненията и да поражда размишления.