Случайно е!

Забелязах наскоро, случайно или не, как нещата в живота се повтарят, докато не си вземеш поука и когато отново ти се случи някакво събитие, случайно или не, и си си взел поука, случайно или не, научаваш се как да се държиш и знаеш преди къзе си грешил. Постъпваш по вече известен ти начин, за да получиш един известен ти, удовлетворителен резултат, случайно или не. Сценарий! Определена сцена от този театър, разни стъпки от твоя танц, незаучена пиеса, която повтаряш ли, повтаряш, случайно или не, за да я изпълниш както би желала. За да са доволни, защото онова “трябва” да стане така, или “ето това е начина” така е увиснало над главата ти, като че ли ей сега ще се скъса и ще те притисне и тогава искаш или не, ще си подчинен на обстоятелствата. Както винаги си бил, случайно или не. Защото няма как да не си, когато виждаш, че сутрин трябва да изчакаш автобуса си, за да стигнеш от точка А до точка Б, случайно или не, или да чакаш преподавателя си за лекция, защото не можеш сам да си преподадеш урока, случайно или не. Вмъкнат си като пасаж в един филм и ако не изпълниш съвестно ролята си, биваш изритан, или нещо се сгромолясва отгоре ти и ти напомня, че не си само ти тук, на тази сцена, пред тази публика. А че всички са на сцената и в същото време всички са публика и както в един миг наблюдаваш и си взимаш поуки или просто наблюдаваш, случайно или не, в съответния противоположен миг ти си там отпред - човекът на действието и ти се струва, че всички те наблюдават. Дали го правят случайно, докато те подминават, или отдавна са се спрели и вгледали, заслушали, зачели. Вглъбени ли са в теб или те фиксират с груб, мрачен, весел, усмихнат, любопитен, незаинтересован, любящ… поглед (по желание на клиента). Намираш в тях и в погледите им, случайно или не, ненаучени уроци или стари твои грешки и си казваш - Това не съм го знаел или О, това ми се е случвало вече. Случайно или не, залутан в това да се местиш от сцената към публиката и обратно, ти се вглъбяваш все повече в този сценарий на живота и все повече ти става ясно, че и другите играят по сценарий - дали собствен или чужд, случайно или не. И докога ще оставиш нещата така да се водят от странните, неразумни и разумни, несъгласувани и възприети, незаконни и морални планове, навсякъде около теб, които ти подсказват, че един път впуснеш ли се в този живот, няма излизане. Случайно или не. то може и да те чака там, изкопаното ти място или още неизкопано. Как ще те ядат червеите и ще унищожат режисираното ти тяло. Като един несвършващ, вечен, романтичен и тъжен Холивуд. Площадката на твоите роли.