На фона на картината
нещата едва ли изглеждат толкова смислени,
каквито искам да ги направя.
Преобразяването на сивото ежедневие в любимите ми цветове
е нелека задача,
особено с избелелите ми моливи,
с които потъмнявам очите си
и се извръщат от мен по тротоарите.
А аз наблюдавам усмивките им
и се питам дали са имали щастливо детство,
което да ги кара да бързат толкова,
за да избягат от детските книжки с картинки и
да си останат напечатани в прозаичното.
***
Дядо ми гонеше пчелите от кошера,
за да събере мъдростта на селските цветя
и да я сложи на масата
до дишащият с пара хляб.
Радостта да облека плисираната си пола
ме подтикваше да тичам между листата
на сините цветчета,
които правеха отпечатъците ми като небето в четири следобед
през лятото,
докато слънцето прежуря
и изгаря стените до пожълтяване.
Слънцето би стопило всички ни,
за да ни превърне в жълти отблясъци на себе си.
Всичко е слънце и слънцето е всичко.
Благодаря ти.