Дъждът

Дъждът се плаши, когато разтворим чадърите си.
Разсейват се облаци,
за да се скупчат наново.
Защо затваряме прозорците си, когато
чуем капките
по первазите,
а не подадем глава,
за да намокрим косите си,
изтънели от сресване,
оредели от мъдростта ти.
Ако можеха щяха да клонират и дъжда
за посевите през пролетта.
Но дори и мишата дупка няма да им е достатъчно
широка,
за да се скрият,
когато се скъсат платовете
на чадърите.