Довечера ще се прибера и няма да те има. Пред погледа ми се размиват векове на мълчание след няколкосекундно разрушение. Представял ли си си как градът се срутва пред очите ти, а ти оставаш на единственото незасегнато място, което всъщност не съществува, а е само късче от мислите ти, където се приютяваш, когато те е страх.
Довечера няма да те има - ти, чувство на сигурност. Ще сме сами с любимия ми мокет, лизал подметките на протритите пътища.
Довечера светът ще се разпадне, но хората ще оцелеят. Ще е пълно с мозъци в буркани, подхранвани от илюзорни машини през осемнайсети век.
Довечера ще се разкъсам на парчета, но няма да се съединя, както бих искала.
Довечера ще изхвърлям всяко късче от себе си през прозореца и то ще се разбива безшумно в заснежения цимент под терасата ми.
Ще бъде нощ по-светла от луната. Автомобилите ще се сблъскат един с друг, за да се трансформират в желязни отпадъци.
Довечера ще съм навсякъде и ще съм разпиляна и окъсана, раздрана... защото теб те няма.
Няма коментари:
Публикуване на коментар