Аз съм другаде

Не е добре,
когато ти пращат
вести от някъде,
а не ги разбираш сам;
когато не донесат
цветя
на собственото ти погребение,
пълно с непознати хора;
когато слънцето изгрява,
но ти не си там,
за да го видиш,
за да почувстваш топлината.
Когато не спираш
да пишеш.
Когато отиваш навън,
във гората,
пълна с дъждовни капки
по листата
на дърветата,
пълна с детски шепот,
безсмислена без огъня,
без възрастните.
А когато видиш
отново
местата без значение,
които фотографира
миналия месец,
година,
или каквото и да е там време...
Искаш да идеш на театър,
искаш да излезеш.
Нека излезем заедно.
Защото дори и да е самотен,
когато докосва едната си ръка с другата,
той е толкова
заедно
с доверието си
във водата
в тази топла прегръдка.