Липсваш ми в откровенията ми,
в думите и в секундите,
които отминаваха без време,
без да ги забележа.
Сеге се нижат часове
и чувствата се пропиляват в чакане
и свикнах със самотата,
каквато я познавах дори
в най-кривото огледало.
Говори ми с болката си,
за да ме натъжиш и
да се привържа.
Приказвай колкото си щеш,
само бъди тук,
за да не остана аз
в тази изгаряща язва
на детството ми.
Не те пускам да си идеш,
не искам да ходиш никъде
без предупреждение,
без бележка за сбогом.
Толкова не обичам да се сбогувам,
че бих се заровила
надълбоко,
за да не присъствам
и да прочета в сутрешната преса
как премина като фурия
и отнесе с теб
шишенцето ром
в стомаха ти,
което ти купих,
за да усетя вкуса ти.