“Broken bones will heal, wounds will stop bleeding but glory lasts forever…”
Разбитите крлиа ще заздравеят, раните ще спрат да кървят, но славата ще продължи завинаги.
Това ли е, което води всеки творец - славата? Лошите, болезнени неща, които му се случват, имат ли значение? Те ли го вдъхновяват? Ако е така, значи има нужда от тях и без тях няма да е същия. Ако животът му беше обикновен като всички онези, които среща по пътя, с празни погледи, поели по ежедневния си, еднообразен път, тогава нямаше да го има това вдъхновение, това осмисляне на нещата. А къде стои в случая славата? Дали го прави заради тези обикновени хора? Дали иска за миг дори те да се почувстват като него… да усетят болката му и да се замислят, че живота не е само пиене на кафе сутрин, ходене и връщане от работа. Животът е болката, която те буди сутрин и която не те оставя да заспиш вечер. Това са сълзите, които проливаш, докато пишеш или свириш, или пееш. Всички онези, които си сдържал, за да не показваш слабостта си пред хората. И онези, които си изливал само миг след като затръшнеш вратата на празната стая след себе си. Цената на славата са сълзите и болката. Цената на славата е равна на радостта от аплодисментите и разбирането. Моментът, когато другите са настроени на твоята вълни, на честотите ти и чувстваш как сърцата им бият с твоето и се свиват, усетили през какво си преминал. Тогава, когато се усмихват, учудвайки се на таланта ти и доволни, че са се докоснали до нещо различно, особено и странно. Нещо, което ги кара да излязат от летаргията и да разровят мислите си, спотаени в тях. Питам се дали си струва?
Няма коментари:
Публикуване на коментар