Крайъгълно

Момчето ми живее на тясно
в една крайпътна, изоставена барака.
По него пътници не се прехласват
понеже е незабележимо.
Момчето ми е цвете на поляна,
засипана с боклуци,
момчето ми е синьо и червено,
но щом замлъкне
става сиво.
Момчето ми не е претенциозно,
дай му вода и му поговори
за хванатите ни ръце
и дръжките на вратите,
които се затваряха зад нас,
за леглата и столовете,
за сенките под дърветата
в измислената ни гора.
Момчето ми присяда да те слуша
и е зелен в очите си.
Момчето ми няма да свали погледа си
от теб,
докато ти не свалиш своя.
Той е учтив и винаги ще бъде.
Не би ти се обидил.
Момчето ми носи усмивката
на невярващите при вида
на борче насред реката.
То плува сред капки
и локви попиват във него.
Момчето ми ще те посрещне
с букета отляво на него,
а ти му остави бисквитка
и само му дай вода -
той няма да откаже.
Момчето ми е снимка на паметник
в крайните гробища на моето село.