final thoughts - by OTH

Може би всички ние даваме безкритично най-доброто от себе си, на онези, които едва ли мислят за нас в отплата.
Има някакъв ред във вселената, в движението на звездите и въртенето на земята, и промяната на сезоните. Но човешкият живот е пълен хаос. Всеки заема своята позиция, отстоява своите права и чувства, обърквайки мотивите на другите и своите собствени.
Много хора умират, преди да изпеят музиката си. Твърде често защото се готвят за живото изпълнение. Преди да разберат, че времето тече.
Някой някога е казал: добрите момичета си имат дневници, лошите нямат време. Аз просто искам да живея живот, който ще запомня. Дори и да не го опиша.
Нито един човек, за каквото и да е продължително време, не може да е с едно лице за себе си и друго пред околните, без накрая да се обърка кой образ е истинския.
Когато толкова много са самотни, невероятно егоистично е да си самотен сам. Да сме самотни заедно.
Смелостта е смесица от триумф и трагедия. И човек прави каквото трябва, въпреки последствията, въпреки спънките, опасностите и напрежението. И това е в основата на всяка добродетел.
Самотата е най-дълбокия факт от човешкоко състояние. Човекът е единственото същество, което знае, че е само.
Ти си причината, а твоята страст е кормилото и платното на моряшката ти душа. Ако едното от двете се счупи, можеш да се носиш по течението или да спреш в средата на морето. По някаква причина да се управляваш сам значи насила да се ограничиш. И страстта сама е пламък, който гори до саморазрушението си.
Кой знае какво е истинското щастие, не клишираната дума, а истинският ужас. Самотниците които носят маска, най-нещастните бездомници - прегръщат някой спомен или се вкопчват в някоя илюзия.
Времето отмива всичко, независимо дали го искаш или не. Времето отмива всичко, времето отнема всичко. И накрая има само мрак. Понякога намираме другите в този мрак, а понякога ги губим в него.
Чувстваше, че целият му живот е някакъв сън и понякога се чудеше какъв е и дали ще им хареса.
И Хензел казал на Гретел: Нека да оставяме тези трохи, така че заедно да намерим своя път. Защото да го загубим може да бъде най-жестокото нещо на света. Тази година аз загубих своя път. А да загубиш своя път през пътешествието е лош късмет. Но да загубиш своята причина за пътуване е къде-къде по-жестоко. Веднъж загубиш ли себе си, имаш све възможности - да намериш човека, който си бил преди, или да загубиш този човек завинаги. Защото понякога трябва да престанеш да бъдеш това, което си бил. И да запомниш човека, който си призван да бъдеш. Човекът, който си искал да бъдеш.
Всички живеем в къщи в пламъци. Не може да се обадим на пожарната. Няма изход навън. Само прозорецът на горния етаж, който гледаме, докато огънят поглъща къщата, залостена с нас.