august, 6th, 2008

Стоя и гледам тъпо в стената. А него вече го няма в живота ми. Не е там. Колко ли още ще си повтарям тая мисъл, за да свикна с нея. Тъкмо бях готова да покажа нещото, което винаги ми е било трудно да покажа и май прибързах. От упоритост казах прекалено много, а това ми го отне. Можеше да го имам още поне веднъж, още една разходка до пейката, още една целувка, още един път да го прегърна. Боже, колко ми липсва. Вече цяла седмица. И завинаги.