петък, 20 февруари 2009 г.

Сънувах..

Сънувах, че тръгвам през деня по една прашна пътечка, засипана с пясък и прах. Не беше като обикновените пътечки по нашия край, целите черни. Моята тук беше жълта, все едно съм в Мексико. Вървях и после се изкачих по едни стълби и се озовах в град. Продължавах да вървя. По пътя си виждах умрели животни, целите накацани от мухи, които злостно ги ядяха. Отначало видях щраус, после дори слон. Представете си един огромен слон, целият накацан от мухи, така че трябва да се спреш и да се вгледаш, за да видиш, че е слон. Нямаше жив човек наоколо. После се озовах в една къща - в нашата бивша къща, където живяхме 2 години. Слязох в мазата през една от стаите и исках да изляза от мястото, където преди е бил входа, но беше запушен входа с дъски и само лека светлина се процеждаше, но ми напомняше, че няма смисъл да опитвам да изляза оттам. Когато се опитах да се върна, нямаше откъде да вляза обратно в къщата и се оказах заключена в това мазе. И в същото време усещах лепкавия въздух, както и чувах нечии шепот отгоре. Някой в тая стара къща бродеше и като че ли знаеше, че съм долу и искаше да ме стигне и да ме сграбчи. И се събудих. Ужасен сън.

Няма коментари:

Публикуване на коментар