October, 16th, 2008

Хааааа, от колко време не съм писала. Нова съквартирантка, много излизания, разходки, поход до Преображенския манастир през едни гори, по едни скали. Както и как странно обърках автобуса - двойката вместо да ме заведе до нас ме заведе до Чолаковци. Опознах доста части от Търново. Става ми все по-близък. Миналата година го бях оприличила на себе си със всички тези стари сгради, порутени, прашни, с изпочупени прозорци и миризма на застояло. И върху тях нови сгради, нов вид и облик. Нещото, което те е дразнело, се оказва толкова близко до теб. Днес е 16 октомври. Сигурно след година-две вече няма да си спомням тази дата. Странно е как хора, с които си бил, сега ти се струват адски далечни, различни или може би същите, а ти си бил друг? Забелязвам как ги възприемам по друг начин. Дали от времето или от новите хора, които никнат като новите сгради наоколо и задушават старото? Да, нека миналото е за урок, нека новото го убие и унищожи ако прекрачи границата на урока и се превърне в болка. Самотата те превръща в обезумяващо глупав човек. Привързаността е лекарството, а откъсването е като да ти махнат единия бъбрек - и без него можеш, но се усеща липсата. Едно слънце освен това вън днес изгря за около час при мен и ме стопли повече от печката, която ей сега ще спра