Имаше една сентенция. “Човек обича истински първият път - след това обича самото обичане”. Аз лично споделям това мнение. Имало е случаи, когато се разделиш с някои и го “преживяваш” и си казваш и сега - щяхме да ходим ам заедно, сега ще съм сама, кой ще ми казва лека нощ, кой ще ме целува, с кой ще ходя … еди-къде си. В един момент установяваш, че не ти липсва самия човек, а по-скоро да обичаш и да те обичат. Да имаш уюта, че не си сам, че някой държи на теб, че има дори с кой да спориш - че има кой да си ляга до теб и да те целуне за лека нощ. Дали ще е петко или драганчо - няма значение, въпроса е да се обичате. Ти планираш бъдеще от дете още - знаеш как искаш да се ожениш, в каква къща да живееш, как с мъжа/жена ти ще имате бебнце и тн и тн - просто е въпрос да намериш някой, който да играе ролята.
Имаше в една серия на едно сериалче, как пича предлага на мацката брак, тя се съгласява и вади някакъв албум. Там още от малка си е лепила рокли, места за сватбата и какво ли не. И той беше изумен. Каза “аз какво съм, просто последното парче от пъзела ли?”. Ти търсиш обичането, а хората сами по себе си са заменими - всички.
Няма коментари:
Публикуване на коментар